Ати­д­же, се­ло Въл­ко­сел

Ати­д­же, се­ло Въл­ко­сел

На 49 го­ди­ни съм и съм от се­ло Въл­ко­сел. .. Имам две мом­че­та, още ко­га­то бя­ха на 2-3 го­диш­ни, ре­ших­ме да ги об­ре­жем. За­ве­дох­ме се с при­я­тел­с­ко се­мейс­т­во, тъй ка­то и те има­ха мом­че. Тръг­нахме с ко­ли­те си за гр. Па­зар­д­жик, тъй ка­то там има­ше сю­нет­чия.

Мно­го гос­топ­ри­ем­ни хо­ра, пос­рещ­на­ха ни. Об­ря­за­ха де­ца­та ни и вед­на­га се вър­нах­ме. На 1 км. пре­ди се­ло­то ни при­ча­ка ко­ла на МВР Го­це Дел­чев. За­ве­до­ха ни нап­ра­во в Го­це Дел­чев в МВР. Ис­ках­ме по­не за 5-10 ми­ну­ти да оти­дем до вкъ­щи да взе­мем мля­ко за де­ца­та, но не ни раз­ре­ши­ха, та­ка де­ца­та ос­та­на­ха дъл­го вре­ме глад­ни.

В МВР вед­на­га из­ви­ка­ха д-р Фи­до­шев-хи­рур­га. На мо­мен­та док­торът дой­де. Де­цата ни бя­ха за­ви­ти са­мо с по една хав­лий­ка. Д-р Фи­до­шив без никак­ва жа­лост към мал­ки­те ни де­ца дръпна ряз­ко хав­ли­я­та на го­ля­мо­то де­те, тя се бе­ше за­ле­пи­ла за „пи­ле­то” му, поч­на да те­че кръв – де­те­то мно­го се раз­п­ла­ка и док­торът се ядо­са, че де­те­то сил­но пла­че­ше и той се из­ви с един ху­бав ша­мар на де­те­то. Аз като май­ка съ­що за­поч­нах да пла­ча, как­во е ви­нов­но де­те­то, та за­поч­на­ха да го би­ят. И един въ­о­ръ­жен вле­зе в ста­я­та и ка­то ви­дя, че пла­ча, ме из­х­вър­ли ка­то пар­цал на­вън. След из­вес­т­но вре­ме ме вик­на­ха да си взе­ма де­те­то. А съп­ругът ми с мал­ко­то де­те в съ­щия мо­мент бе­ше в дру­га­та стая. И дру­го­то се­мейс­т­во са би­ли раз­де­ле­ни в раз­лич­ни стаи. Из­мъч­ва­ха ни и ни раз­пит­ва­ха до тъм­но и нак­рая же­ни­те и де­ца­та ни пус­на­ха. А мъ­жът от дру­го­то се­мейс­т­во го бя­ха пре­би­ли- по­си­ни­ли от бой.

На дру­гия ден ме увол­ни­ха от ра­бо­та, за­що­то бях на дър­жав­на ра­бо­та.Всич­ко не свър­ши до тук. Нас – две­те май­ки за­ед­но с де­ца­та ни, аб­со­лют­но все­ки ден ни ви­ка­ха в МВР Г. Дел­чев. Засели си бях­ме и по ня­кол­ко дка тю­тюн и не мо­жах­ме да го при­бе­рем от раз­ход­ки­те и раз­пи­ти­те все­ки ден в МВР. Ця­ло­то ля­то ни тор­мо­зи­ха за де­ца­та. И нак­рая ве­че по­пад­нах­ме на един мно­го до­бър съ­дия, кой­то пре­ди го­ди­ни е бил учи­тел в на­ше­то се­ло. Пи­та­ше ме на ко­го съм. Аз му ка­зах и той ми ре­че, по­ве­че да не си ид­ва­ла тук. Из­ва­ди от бю­ро­то си една го­ля­ма бон­бо­ни­е­ра, по­чер­пи мен и де­ца­та и пре­да­де хи­ля­ди поз­д­ра­ви на ба­ща ми. Бла­го­дар­ни сме, че има­ло и доб­ри хо­ра да ни съ­чув­с­т­ват и ос­во­бо­дят.

“Възродителният процес” и религиозната криптоидентичност на мюсюлмани от Благоевградски окръг. Изследвания и документи, С. 2011.