Строго-секретно!
ДЕКЛАСИФИЦИРАН $ 17 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
С П Р А В К А
Относно: Дейността на българомохамеданското население във връзка с кооперирането, изпълнението на петилетката в съкратени срокове, против мерките за разбулването и др.
Участък МВР гр. Гоце Делчев.
[С. 192] В района на Участък МВР гр. Гоце Делчев общият брой на българо-мохамеданското население е към 21,000 жители и 1,400 турци. Чисто българо – мохамедански села 22 и 7 населени с българи и българомохамедани. По-голяма част от българо-мохамеданите живеят в района на Сатовчанска, Дъбнишка и Гърменска народни общини, разположени в полите на Родопите.
Почти във всички села главен източник на препитание е от земеделие и от трудът в гората, като горски работници. Скотовъдството също е добър източник за препитанието на българо-мохамеданското население.
Общо, условията на живот в повечето от българо-мохамеданските села, особено в района на Сатовчанска селска народна община са много оскъдни, по причина за това, че тук терена е скалисто балкански и доходите от земеделието са много малки, неосигоряващи на населението що-годе сносен живот. По-зле са в материално отношение българомохамеданското население в бившият Слащенски народен съвет с не добри икономически условия за живот, без камионни пътища, по която причина необходимите хранителни стоки се превозват с добитък на дълги разстояния, няма електричество и др. придобивки, като културни домове, кина , които да влияят върху културата на това население. В резултат на всичко това придобивките на Народната власт тук са съвсем незначителни и се получава липса на някой продукти за населението и затова те реагират и изказват недоволство от Народната власт.
През есента на 1958 г. всички българо-мохамедански села бяха кооперирани. Преди кооперирането това население живееше много бедно тъй като предпочиташе да сади повече жито и царевица, а на тютюна обръщаше по-малко внимание и по такъв начин доходите им бяха много ниски. След кооперирането доходите им са сравнително завишени. Така например в селата: Сатовча, Осина и [с. 193] Фъргово реализираха 25 лева трудоден, а с. Абланица 32 лева. В тия и някои други българо-мохамедански села, където са по-добре в материално отношение, голяма част от населението твърдо вярва на Народната власт, подкрепя я и взема активно участие в произвеждането на всички партийни и правителствени мероприятия, като това за съкращаването на петилетката за 3-4 години и други. Разлика в политико-икономическо положение, в което живеят българо-мохамеданите от това на българите се състои в изостаналостта и ниската им култура. Не умеят да оползотворяват приходите, които те пропиват и изяждат, без да имат някакъв стремеж към строеж на нови жилища и обзавеждане. В това отношение сега напоследък след кооперирането повече от селата ,където доходите са значително по-добри отколкото преди, българо-мохамеданското население започна по-добре да си подрежда живота, строи нови жилища и се обзавежда.
За изостаналостта на това население най-голямо влияние е оказвало и продължава да оказва религиозният фанатизъм и по-специално вражеското отношение на ходжите и някои влиятелни вражески настроени лица, които убеждават българо-мохамеданското население да не изпраща децата си да учат в гимназията, тъй като с това се цели да ги побългарят. Горната категория хора реагират и продължават да изказват неверие и недоволство от кооперирането на земята. Правеха изказвания, че със ставането им членове на ТКЗС ще гладуват. С тия свои действия целят да спъват мероприятията на Народната власт. Във връзка със масовизирането на ТКЗС през миналата година отделни вражески настроени елементи направиха редица вражески изказвания против ТКЗС. Така например от донесението на агент „УК“ е видно, че лицето Ахмед Кехайов от с. Туховище, бивш михайловист, обект на службата ни се е изказал във връзка с образуването на ТКЗС в селото, че съжалява много загдето не е избягал в Гърция по-рано, защото сега с образуването на ТКЗС щели да умрат от глад. По-нататък се е изказал, ако в края на тази година ТКЗС приключи зле, той щял да избяга в Гърция. По същият повод лицето Алил Доспатлиев от същото село, вражески настроен елемент се е изказал, че съжалява защо се е завърнал през 1946 година от Турция. Ако е знаел, че ще се образува ТКЗС, нямало никога да се завърне от своята родина Турция тъй като там животът е бил много по-добър отколкото в България .
На 24.ХII.м.г. в село Кочан бяха разпространени позиви написани ръкописно на малки карирани листове със следното съдържание: „Господа, смятате да снемате на жените фереджетата, но ще отговаряте с главите си“, „Не искаме ТКЗС и ДЗС, искаме хляб, земя и свобода“, „Господа комунисти, преди прага сте на национална катастрофа“. Автора на позивите бе открит и се оказа вражески настроен младеж, на когото баща му е силно религиозен човек. Лицата Юсейн Арун Караалиев, Мустафа Халкажиев, и двамата от село Беслен, и Ибрайм Капрелов от с. Жижево и други вражески настроени българо-мохамедани са се изказали, че ще чакат още една година какви ще бъдат резултатите от ТКЗС-та и ако не са добри, една вечер щели да вземат децата на гърба заедно с жените щели да избягат в Гърция и оттам в Турция. Халкажиев е казал още, като вземе пари от ТКЗС ще купя повече дрехи на децата си тъй като те по-лесно се пренасят през граница. Подобни изказвания има направени и от други българо-мохамедани, живущи в някои от селата на бившият Слащенски народен съвет.
По-голяма част от българо-мохамеданите се чувстват турци, а не българо-мохамедани. Това се вижда от непринудени беседи със същите, при които почти всички без изключение особено възрастните си служат с израза: „Ние турците……..“. Разбира се някои членове на БКП и младежи, завършили средно образование, се въздържат да говорят по тоя въпрос, но дълбоко в себе си се чувстват турци, видно от това, че се солидаризират с всички религиозни техни традиции и обичаи.
За това, че се чувстват турци в тях силно е залегнало убеждението, че Турция е тяхна родина. Особено по време на масовизацията на ТКЗС под влияние на вражески настроени българо-мохамедани, които не бяха съгласни с това мероприятие на Партията правеха официални изказвания защо още ги държим в България, а не ги пускаме да си заминат в Турция. Така например българо-мохамеданина Иса Мерсимов от с. Брезница през февруари т.г. е направил искане пред учителя Иванов децата им да учат турски и корана, за да не си загубят вярата в Аллах. Освен горното ходжата в с. Корница е също протестирал пред учителите да не връзват техните деца, българо-мохамеданчета, червени кърпи /пионерки/ с цел, страхувайки се да не ги побългарят.
През време на паспортизацията голяма част от това население указа съпротива поради това, че в графата „народност“ от личният паспорт се пишеха македонци, настояваха и понастоящем настояват да бъдат писани турци. В района на участъка има и понастоящем случай да връщат и хвърлят личните си паспорти понеже ги пишем българи. Особено това е характерно за населението от с. Абланица, от където имаме лично върнати 18 лични паспорти, като при връщането заявяват, че те не са българи и не искат да носят такива паспорти. В селата Осина, Црънча и Рибново нямаме паспортизирана нито една жена. В останалите българомохамедански села много малък процент от жените са се снабдили с лични паспорти.
[с. 194]
Турскофилският им национализъм на българо-мохамеданите се поддържа и подсилва от ходжите и по-възрастните българо-мохамедани, които ревностно защитават линията това, че те са само турци и тяхната родина е само Турция. Същите са успели да завладеят доста хора и от младежите, които желаят да приемат новото, но това го правят плахо понеже се страхуват от по-възрастните.
През 1957-58 година се засилваха сватбите /сюнети/ техни религиозни обреди, на които им отдават много голямо значение. Провеждането напоследък на същите започна да взема масов характер и когато се провеждат празнуват всички в селото, съпровождани също така с редица веселби, демонстрации, въпреки на тяхната забрана от страна на медицината. В последно време се е разпространило слухът, че през тази година сюнетите ще бъдат забранени и по повод на това се правят изказвания, че въпреки забраната им щели да извършват същите още когато са децата на 5-6 месечна възраст и че нищо не е в състояние да спрат.
Религията сред българо-мохамеданското население е дълбоко залегнала в съзнанието им. Благодарение на религиозният фанатизъм на тях им се вижда много трудно да решат въпроса за снемането на фереджетата на жените, на които въпрос оказват решителна съпротива. По същата причина се срещнеха и се срещат трудности по паспортизирането на българо-мохамеданското население особено на жените. На тая база са създавани преди две-три години настроения за изселване в Турция, каквито настроения съществуват и сега в някои силно религиозни среди. Това се прави предимно от страх да не им се отнеме религията и след това бъдат побългарени.
Изселническият въпрос срещу българо-мохамеданското население, както казахме по-горе, съществува от 1949 год., когато бе разрешено на една част от турците да се изселят в Турция. По това време бе създадено и масово настроение за изселване на българо-мохамеданите в Турция. Бяха направени неколкостотин заявления за изселване и изпращане в турското консулство за входна виза, но това тежко желание не бе удовлетворено от страна на нашите и турски власти. Изселнически настроения за Турция продължават и по настоящем, които се подсилват особено много от писмата, които получават от свои близки от Турция. Ежедневно в района на Участъка не си изпращат от Турция и за там средно по 20-25 писма. Получаваните писма от Турция обикновено са със съдържание – хвалят живота в Турция и злословят против Народната власт. Така например във фиш от м.март 1958 год. е отразено в резюме съдържанието на писмо изпратено от Юсуф Велишавов, намиращ се в Маница, Турция, до свой баща Исмайл Велишавов от с. Корница. Подателят в писмото агитира близките си в България, понеже им е бил взел имота, да дадат каквото им е останало и да отидат в Турция, за тях в България живот няма. В Турция давали ниви и имот и лъжа е било това, което се разказвало в България, че в Турция животът не е бил хубав.
Лицето Ибрайм Агулев от с. Корница получава също такива писма от брат си, който живее в Турция. В някои от писмата води агитация на брат си и близките му за изселване в Турция. Така например във фиш от м. Декември 1957 год. Атушев пита брат си верно ли е, че в България няма рамазан и джамии, истина ли е това или лъжа. Пише му, че всички българо-мохамедани, които по напред са се изселили в Турция, материално положение са добре и го подканва и той да се изсели в Турция.
Също така много от изменниците, които избягаха през периода 44-45 година в Гърция и оттам в Турция, също така пишат писма до техни близки изпълнени с хвалби за техния живот и ги агитират да търсят начин за преселването им в Турция. Така например на 28.1.т.г. е получил писмо от изменника Ахмед Мехмедов Додумов до Ахмед Топлев от с. Годяшево негов близък, в което същият му пише след голяма обиколка в Гърция е преминал в Турци, където се е развявало червено турско знаме с турски инициал и тук той почувствал истинска свобода и че е много добре във всяко отношение. С подобно съдържание е писал писмо изменника Расим Казалиев до Хасан Казалиев, негов брат, в което също пише, че е много добре, имал 100 декара земя, два чифта волове, две крави и че всички, които се изселват в Турция, властта им дава земя и са били много добре. Има изпратено писмо от доброволно изселил се в Турция близък на Райф Мехмедов Коируков да прави постъпки да се изсели в Турция и за доказателство му изпраща снимка на семейството му, заснети официално облечени с пропаганден характер. С тези писма получателите провеждат пропаганда в полза на Турция в резултат на което се създава лошо отражение сред българо-мохамеданското население да мисли също начин по легален и нелегален път за изселване в Турция.
Голяма част от най-фанатизираните туркофили, заслепени от религиозният фанатизъм все още продължават да хранят надежди, че ще стане възможно рано или късно изселването им в Турция.
[л. 196] Във връзка с провеждащото се разбулване на българо-мохамеданки в бившите Пещерска, Девинска и Разложка околии се пренесе настроението и в района на участъка ни. Още от началото на годината и сега нашироко се коментира по въпроса относно разбулването на българо-мохамеданките. За това, че религиозният фанатизъм сред тех силно е сковавал съзнанието им напоследък се забелязва особено брожение във връзка с разбулването. Някои от по-активните вражески среди започнаха открито да правят вражески изказвания, че с това се цели да ги побългарят. Има редица данни, изказвания за терор, за бягства зад граница, изказвания за самоубийства, отказване от работа в ТКЗС и отправяне всевъзможни хули против Народната власт. Така например от донесението на агент „БЛАГОЙ“ от 12.02.т.г е видно, че лицата Файк Карайов, Шабан Джамаданов и др. са се изказали, че ако насила разбулят жените им, щели да падне кръв и ако се свържат с изменниците, ще минат в нелегалност и окажат въоръжена съпротива против разбулването на жените им.
На 2.01.1959 год. Лицето Юмер Асанов Кехайов от с. Туховица по въпроса за снемането на фереджетата се е изказал, че ако това стане, то техното село до един требва да избягат в Гърция. Подобни изказвания са направили и други българо-мохамедани от района на Дъбнишка народна община.
По донесение на агент „МИМЕНОВ“ от 21.01.т.г е видно, че лицето Юсеин Яхов от с. Вълкосел, член на БКП, се е изказал, че ако проведат мероприятието сваляне на фереджетата, ще се противопоставят открито и няма да изпълняват никакво правителствено мероприятие. Също така е направил изказвания Шекир Шекиров, началник пощата в с. Слащен, че се противопоставя за свалянето на фереджетата на жените им и ако тава се извърши, ще се откаже от службата, дори е казал, че ще стане много лошо и кръв ще се лее.
По сведение на учителката Кипра Гелемерова, която предавайки урок по история на учениците в с. Вълкосел, е станало въпрос за произхода на българо-мохамеданите и свалянето на фереджетата. Тук детето на Асан Данаилов-член на БКП, запитва учителката: „ Другарко учителко, вие смятате да ни побългарявате и ни сваляте фереджетата, но ако стане въстание, къде ще криете.“ За да направи такива изказвания детето се предполага, че то е чуло подобен разговор, воден сред възрастните от неговото семейство.
[л. 197] По донесение на агент „ГАЗИЕВ“ от 2.02.т.г. е видно, че в разговор с Шефкет Имамов-ходжа в с. Слащен, вражески настроен елемент, коментирайки за работата на ТКЗС се е изказал: „ Абе остави това ТКЗС, сега има по-страшно. Свалят фереджетата на жените насила. Но ако и това направят и при нас, ще има властта да се разправя много.“
От донесението на агент „СЮЛЕЙМАНОВ“ от 30.01.т.г. се вижда че в разговор с Юсейн Талипов от с. Годяшево във връзка със снемането на фереджетата се е изказал следното: „Тези българи ще направят като с паспортите. Но по това време избягаха само няколко младежи, а сега ще отидем цялото село в Гърция, може да ни изтрепат, но който остане жив поне ще е свободен.“ Подобно изказване е направил и лицето Сюлейман Юмеров от същото село.
По донесение на агент „МЛАДЕЖ“ от 3.02.т.г. се вижда, че лицето Алил Юсеинов Синанов се е срещал с хора от с. Годяшево и в разговор по въпроса за свалянето на фереджетата и бягството на двете семейства се е изказал: „Ние сме решили, ако малко зор ни дадат, може да ни избият, но ще направим опит да избягаме и да се чуе, че в България трепят хората по границата за фереджетата.“
От гореизложените данни за дейността на българо-мохамеданското население е видно, че и политическа обстановка се очертава като усложнена в селата, населени с българо мохамедани, в резултат на разпространените от вражески елементи слухове за насилствено сваляне на фереджетата, преувеличаване трудностите, които естествено се срещат по организация работата на новоучредените ТКЗС, в резултат на което се създаде настроение за измяна на Родината и през месеците февруари избягаха в Гърция три семейства на Атипов, Аръков и Палагутев, състоящи се от 10 души. От месец януари до м. май т.г. са постъпили над 25 сигнала за измяна на Родината от лица и семейства по горните причини-главно от селата: Годяшево, Туховица и Вълкосел. За всички сигнали за бягство съвместно с РБ са взети необходимите мерки за предотвратяване на бягствата в Гърция. Едновременно с тези сигнали поради недостатъчна политическа просвета и низко съзнание, някои лица от тези села не виждат никаква перспектива и сигурност да подобряване животът им и изказват стриктно намерения и желания за изселване във вътрешността на страната или пък в Турция.
За пресичане гореизложените форми на подривна дейност от страна на българо-мохамеданското население е необходимо да се проведат редица мероприятия за подобряване поминъка им особено в селата влизащи в граничната зона, на което предлагаме да бъдат проведени следните мероприятия:
[л. 198]
1. В крайграничните села, където има новообразувани ТКЗС, по-често да се подпомагат с паричен аванс и им се дава брашно по тютюнев наряд, въпреки че всички нямат необходимия брой трудодни. Това се налага от факта, че сред по голяма част от тях е залегнало убеждението, че сега, след като са станали членове на ТКЗС, ще умрат от глад.
2. Да се направят пътища до откъснатите гранични села за камиони, каквито са селата: Слащен, Годяшево, Туховища и също така се пуснат рейсови коли.
3. Да се ускори електрифицирането на всички българо-мохамедански села.
4. Да се отпусне по-голям контингент дървен строителен материал за строеж на частни жилищни сгради, а така също и дърва за огрев.
5. Да се отпуснат средства за строеж на културни домове в по-големите села.
26.05.59 год. ИЗГОТВИЛ: НАЧАЛНИК УЧАСТЪК МВР:
гр. Гоце Делчев /капитан/
КРДОПБГДСРБНА Строго-секретно!
ДЕКЛАСИФИЦИРАН $ 17 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
КРДОПБГДСРСБНА, Ф. 6, оп. 1, а. е. 25, л. 192-198.