А., Якоруда
Моите деца бяха малки и моите родители първо работеха в Мурсалево с животните в кравофермата. И още не знаехме и първо бяха отишли при моя съпруг и Благо беше отишъл и му е казал „Защо сте си обрязвали децата?“ И той му е казал: „У нас това си е религия. При нас това е закон. Ние трябва да си оправим децата за да се знаят, че са мюмюлначета.“ И нищо, след няколко дена баща ми идва от Мурсалево, ама вечерта. Мъжът ми беше казал, че дядото е казал с жената, че не знае, дядото се е разбрал с бербер. И това беше, след няколко дни идва баща ми, из Разлог, ама виждам, че той е ял бой. От там се обаждам в милицията, от там отиват в Мурсалево директно с джипа и в Разлог го разпитват цял ден. „Казвай кой човек, откъде, какво…“, а същност той нищо не знае. И накрая казах, „Ако искате ме убийте, но не знам, защо зетят така е казал, няма такъв човек, не познавам такъв човек, не знам кога децата са обрязани“. И така са го пуснали. Той дойде тук да ни каже. И така започнаха мен да ме разкарват по милицията. Разчу се и за други жени. Жените ги сложихме напред, защото мъжете ядяха бой и да горе-надолу по затворите. И затова сложихме жените напред –днес ме викат в милицията, Благо ме разпитва, „тайния“ (Филип Зайков) ме разпитаха. И се разчу вече, че едната жена няма да й се утежни положението, тя вече е беше карала затвор, берберката и всъщност тя не беше жената, а и досега не знам кой е образан моите деца. Но не сме ги води ли в Баня, тука си образяхме, но ги водихме в една къща в Атидже Бузгьова, вкараха ни в една стая, дойде свекърва ѝ, взе едното дете, занесе го едното дете, оправиха го, взеха друго дете (защото имам два сина) и си го оправиха. Аз нито му видях очите, нито ми казаха, ни се интересувах, мен ме интересуваха дали са пи оправили децата. Платих си, не помня колко, по 150 лева ли, ще излъжа. След това се за чу, не съм аз първата. Има ще много жени. И така всичко хвърлиха върху тази жена. А аз не и знаех името, берберката, Емине се казваше.
И така ни съдиха публично, в читалището, в малкия читалищен салон. Бяха много, не мога да кажа колко, но бяха много. Имаше и мъже, и от бабяците.
Съдиха ни нещо, другарски съд се водеше, разпитаха ни, от къде, какво. Имаше и публика, публично беше. Вече съм забравила много неща, 40 години са от тогава. След това нямаше последствия. Стигаха ни само притесненията, че ни водеха насам-натам, но милиция, занасяха и баща ми.
А, вече след време, вече в демокрацията Метката Саймин, раметлията, кажа, че са намерили в съвета списък, който е бил предаден от С. С. като беше приятелка с детската лекарка В., която от време на време ни караше мъжките деца да ги водим на проверка и по пътя са ги събували. Свалят детето да видят дали е обрезано. А моите Ленчето акушерката, привикваше ни не периодично. Повече от 20 деца. Списък предаден от С. С.
Това требва поколенията да го знаят, защотот ния го помниме и го знаем, но поколенията вече няма да го знаят, трябва да има откъде да го прочета…за да не се забравя…