През 1953 г. утвърдилата се вече тоталитарна държава започва да заменя личните карти на населението с нови паспорти. За помаците в България този процес има насилствен характер и среща съпротива от тяхна страна. Особено силна е реакцията срещу изискването жените да бъдат фотографирани с открити лица. Едно от първите села, в които започва съпротивата срещу въвеждането на новите лични документи, е Рибново. През следващите години това село ще се превърне и в център на съпротивата срещу комунистическата власт при опитите за принудителна смяна на имената (1964 г.). Самият акт на паспортизация сред помаците може да бъде разгледан като прелюдия към по-късната кампания за тяхното преименуване с български имена.
Из Протокол от събрание на партийното бюро в Рибново – 9 май 1953 г.
На масовата и организирана съпротива срещу паспортизацията през 1953 г., в Рибново и още няколко села (Абланица, Сатовча, Вълкосел, Осина, Црънча и др.), комунистическата власт реагира с налагането на по-твърди мерки, определени по-късно в партийните документи като извращения. В Албаница например се забранява движението из селото без паспорт, което прави невъзможно отиването до нивите или до магазина. Даже до чешмата е поставен специален пост, който да проверява документите на хората, наливащи си вода. /ДА – Благоевград, ф. 5, оп. 1, а.е. 18, л. 294-297/.