Проектът

„Политически репресии над жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация“


Програма „Ценности“ 2024, Български фонд на жените, Договор № 24-PROP-000610

Политически репресирани от тоталитарната власт в България (1944–1989)

Жените мюсюлманки, живеещи в Пиринския край и Родопите, са подложени на най-продължителния и брутален натиск от страна на тоталитарната комунистическа власт с цел насилствена промяна на идентичността им – смяна на имената, забрана за носене на традиционно облекло и упражняване на религиозни практики. В рамките на тези политики властта разглежда момичетата и жените като основна пречка пред своите цели. Жените са възприемани като ключова група, върху която трябва да се въздейства чрез промяна на външния им вид, облекло и участие в религиозния живот на общността.

За постигане на влияние върху семействата и личния живот, особено внимание се отделя на младите жени. Въпреки че много от тях, родени през 1950-те и 1960-те години, получават основно образование и участват активно в пазара на труда (най-често като работнички), именно те се превръщат в основни носители на съпротивата и на запазването на криптоидентичността на българските мюсюлмани в Родопите. Властта не успява да постигне целите си и остава в постоянна конфронтация с тях. Особено силна съпротива има срещу забраната за обрязване на момчета. Много жени са съдени и осъдени за участие в този ритуал, като престъплението е квалифицирано не като политическо, а като „нанасяне на телесна повреда“, поради което те не получават правото на компенсация след 1989 г., каквато е предоставена на официално признатите политически репресирани лица.

Изследователски дефицити и значение на проекта

Изследванията, посветени на жените мюсюлманки и специфичните репресивни политики спрямо тях, са изключително оскъдни. Особено малко внимание е отделено на усилията за заличаване на тяхната религиозна идентичност, както и на потъпкването на личното и гражданското им достойнство.

Жените мюсюлманки са една от най-мълчаливите и маргинализирани групи в българското общество – потиснати веднъж като жени, и втори път – като мюсюлманки. Въпреки това, тяхната съпротива срещу тоталитарния национализъм е съществена, но недостатъчно проучена. В този контекст се изграждат женски мрежи на комуникация, солидарност и колективна памет за преследванията. Както индивидуалните актове на съпротива, така и организираните форми на подкрепа са от голямо значение, но до днес остават слабо осветлени.

Дейности по проекта

Проектът събира и популяризира лични разкази – устни и публикувани – на няколко поколения жени мюсюлманки, особено на онези, които самите те или техни близки са били репресирани, съдени или лишени от свобода. Целта е да се изведе на преден план женската памет за насилието, както и мрежите на солидарност (роднински, съседски и други), които са подкрепяли съпротивата.

В базата данни се съхраняват и архивират разнообразни документи – съдебни присъди, снимки, писма, артефакти и др., свързани с репресиите и съпротивата на жените.

Визуалната памет също е обект на изследване – анализират се моментите, отразени на фотографиите, тяхната история, контекст, начин на съхраняване и значение за личната и семейна идентичност.

Резултати и разпространение

Обществена значимост

Чрез популяризирането на преживяванията на тези жени проектът осветява тяхната роля не само в колективната памет на местната общност, но и в цялостната история на съпротивата срещу комунистическия режим в България. Женската перспектива за репресиите и съпротивата заема своето заслужено място в националната историческа и културна памет.