Из Протокол от събрание на партийното бюро в Рибново – 9 май 1953 г.
„ – Аз съм партиец за да съм си турчин, а не да ме правят българин.
– Не мога да водя война с майка ми. Тя е стара жена и вярва в религията.
– Ако съм мохамеданин ще се снимам, ако ме правите българин – аз не искам. Аз съм гласувал за свобода, а не да ни изнасилвате, да ни правите българи.
– Вярвам в Корана, а сега вече не вярвам в устава на Партията, щом Константин Янчев казва, че българи сме били и българи ще станем.
– Щом моята жена я видях разбулена, тя не е вече моя.
– Не мога да водя агитация да се снима, тя си вярва и това е.
– Или турчин или македонец – тогава веднага, а сега дори партията не признавам“
Въпросното събрание подробно е отразено в Докладна записка от инструктора Манол Джажев до бюрото на ОК на БКП – Благоевград: Обаче както на партийното събрание, така и на това заседание, др. Алия Алиев Киселов стана и се изказа, като отказа категорично да се занимава с въпроса на паспортизацията. Каза, че от няколко седмици селото е болно и партията трябва да знае, че няма да се снимат и няма никога да станат българи. Предпочитат да ги застрелят или отровят, но няма да станат българи. Това негово отношение се поддържа от цялата партийна организация с изключение на партийния секретар – др. Якуп Менков. Той е снимал себе си и жена си.“
ДА – Благоевград, ф. 529, оп. 1, а.е. 7, л. 36.
„При създалото се положение в селото, сред населението и партийните членове, правя извод, че сред населението се шири вражеска пропаганда, че правителството иска чрез паспортизацията да ги прави българи и, че чрез известно време ще им свалят и фереджетата. Смятат, че с тази паспортизация се премахва религията. Начело на тази активна пропаганда са партийните членове – другарите Алия Киселов, Мустафа Иминков, Адем Киселов, и Ибраим Кичуков, който е пълномощник в селото. На събранието Алия Киселов се изказа така: „Каква е тази свобода, когато ни посягат на религията и това е титовска полиция. Ние няма никога да се снимаме и да предадем религията. Нас партията напоследък ни тика в калта” и напусна събранието, а след него излязоха всички.
ДА – Благоевград, ф. 529, оп. 1, а.е. 7, л. 36.