Сай­ле, Деб­рен

Ро­де­на съм на 08.01.1955 г. в с. Деб­рен, общ. Гър­мен. От 1959 г. жи­вея в гр. Ве­лин­г­рад. До 1964 го­ди­на се каз­вах Сай­ле, а след то­ва Сий­ка. Въп­ре­ки че съм би­ла де­те 4 – 5 клас, си спом­ням ужа­си­те, ко­и­то из­жи­вя­ха мо­и­те ро­ди­те­ли по вре­ме­то, ко­га­то на­сил­с­т­ве­но тряб­ва­ше да ни се сме­нят име­на­та. Ба­ща ми ра­бо­те­ше ка­то ми­ньор в обект „Ге­о­лож­ки про­уч­ва­ния – Грън­ча­ри­ца”, кой­то се на­ми­ра­ше на 10 – 15 км от Ве­лин­г­рад. Май­ка ми ра­бо­те­ше на по­ле­то в та­ка на­ре­че­но­то ТКЗС. Сед­ми­ци на­ред ро­ди­те­ли­те ми не осъм­ва­ха спо­кой­но, без да се об­съж­да то­зи въп­рос. Ба­ща ми бе при­чак­ван от ра­бо­та и пре­би­ван жес­то­ко. Зап­лаш­ва­ха го, че ще ос­та­не без ра­бо­та и ни­ко­га ня­ма да по­лу­чи жи­тел­с­т­во във Ве­лин­г­рад. Нак­рая скло­ни­ха и при­ех­ме но­ви­те име­на.

След то­ва 1969 г. на 5 март ба­ща ми по­чи­на при зло­по­лу­ка в ми­на­та – от­ра­вя­не с въг­ле­ро­ден окис. Сут­рин­та оти­де пър­ва смя­на и в 11 ча­са ни съ­об­щи­ха, че след ка­то бъ­де нап­ра­ве­на аутоп­си­я­та, мо­жем да при­бе­рем тру­па. И до днес не раз­б­рах­ме как се е слу­чи­ло, има ли ви­нов­ни за то­ва. Бях в 7 клас и то­зи ден съ­що ня­ма да го заб­ра­вя, за­що­то за нас ся­каш жи­вотът свър­ш­ва­ше. То­ва, че се каз­вам Сий­ка, а не На­д­жие, не ми по­мог­на в труд­нос­ти­те, с ко­и­то тряб­ва­ше да се бо­ря. Май­ка ми се раз­бо­ля. Брат ми бе­ше на 7 го­ди­ни.

За­вър­ших 8 клас. Да про­дъл­жа да уча в ре­ал­на­та гим­на­зия бе­ше не­въз­мож­но, за­що­то ня­ма­ше кой да ме из­дър­жа. При­ну­дих се да се за­пи­ша в тех­ни­кум в Па­зар­д­жик, за­що­то бе­ше на пан­си­он с без­п­лат­на хра­на. Мо­е­то же­ла­ние, след ка­то за­вър­ша сред­но­то си об­ра­зо­ва­ние, бе­ше да про­дъл­жа за ме­ди­цин­с­ка сес­т­ра, ко­е­то се ока­за, че мо­же би ще ос­та­не са­мо в меч­ти­те ми. Пър­во ми лип­с­ва­ха фи­нан­со­ви сред­с­т­ва и вто­ро­то, ко­е­то ми се стру­ва­ше то­га­ва още по – неп­ре­о­до­ли­мо, раз­б­рах, че от тех­ни­кум в друг тех­ни­кум ня­мам пра­во да кан­ди­дат­с­т­вам. За­поч­нах ра­бо­та в оран­же­рии за цве­тя – с цел да си съ­бе­ра ня­как­ви сред­с­т­ва, за да про­дъл­жа об­ра­зо­ва­ни­е­то си, ка­то не се от­каз­вах от меч­та­та си за ме­ди­цин­с­ка сес­т­ра. На­ло­жи се да оти­да да по­ис­кам раз­ре­ше­ние за кан­ди­дат­с­т­ва­не от ми­нис­тъ­ра на на­род­но­то здра­ве. През 1975 г. меч­та­та ми се осъ­щес­т­ви с мно­го труд­нос­ти и хо­де­не по мъ­ки­те.

През 1977 г. се омъ­жих. Съп­ру­гът ми е от с. Кръс­та­ва, на­ми­ра се на око­ло 20 км. от Ве­лин­г­рад. При не­го въз­ро­ди­тел­ни­ят про­цес съ­що е ос­та­вил мно­го трай­ни спо­ме­ни. Ба­ща му е бил по то­ва вре­ме хо­д­жа на се­ло­то и един ден из­чез­нал. След един ме­сец тър­се­не и раз­пит­ва­не, раз­би­рат, че е из­п­ра­тен в Бе­ле­не. След ко­е­то е де­пор­ти­ран в се­ло Ме­дов­ни­ца, Ви­дин­с­ко. Там прес­то­я­ва око­ло 3 г. и по­ло­ви­на. То­ва, че е ос­та­нал жив, се дъл­жи на хо­ра­та, на ко­и­то е по­пад­нал и ко­и­то са оце­ни­ли не­го­ва­та доб­ро­та. Ко­га­то аз оти­дох в тях­на­та къ­ща, ма­кар и за крат­ко, за­що­то се ус­та­но­вих­ме да жи­ве­ем във Ве­лин­г­рад, ви­дях един без­к­рай­но до­бър чо­век с хи­ля­ди за­бо­ля­ва­ния в след­с­т­вие на по­бо­и­ща­та и пре­жи­ве­ни­те мъ­ки през те­зи 3 го­ди­ни и по­ло­ви­на. Поч­ти не го­во­ре­ше за там, за­що­то от­но­во за­поч­ва­ше да пре­жи­вя­ва из­жи­вя­но­то. По-къс­но по­чи­на.

Не мо­га да не спо­ме­на с бол­ка и ко­га­то се по­я­ви­ха две­те ми дъ­ще­ри. В ро­дил­ния дом има­ше спи­сък, от кой­то тряб­ва­ше да си из­бе­реш име на де­те­то си, а не то­ва, ко­е­то ние же­ла­ем.

Ка­то ре­зул­тат от про­це­са на де­мок­ра­ци­я­та в Бъл­га­рия, 1990 г. се прие нов за­кон, кой­то поз­во­ля­ва­ше на хо­ра­та да си вър­нат ста­ри­те име­на. За мен то­ва ве­че бе­ше мно­го къс­но и ня­ма­ше ни­ка­къв сми­съл, за­що­то не име­то пра­ви чо­ве­ка. Ве­че 32 го­ди­ни ра­бо­тя ка­то ме­ди­цин­с­ка сес­т­ра. Оби­чам про­фесията си и съм се до­ка­за­ла.

“Възродителният процес” и религиозната криптоидентичност на мюсюлмани от Благоевградски окръг. Изследвания и документи, С. 2011.