Uncategorized

Ми­лет­ка, об­щи­на Са­тов­ча

Ми­лет­ка, об­щи­на Са­тов­ча

На 6 юли 1986 го­ди­на е по­чи­на­ла Ме­ди­ха, ко­я­то има­ла 6 де­ца. Би­ло е сре­да­та на ля­то­то, хо­ра­та би­ли в раз­га­ра на бра­не­то на тю­тюн, но през то­ва вре­ме се­ло­то би­ло об­к­ръ­же­но от въ­о­ра­же­ни, ко­и­то сле­де­ли за ре­да в се­ло­то, за но­си­и­те, за смя­на­та на име­на­та, а съ­що и ко­га­то по­чи­не да­ден чо­век, тряб­ва­ло да бъ­де пог­ре­бан по бъл­гар­с­ки ри­ту­ал, а не по тур­с­ки, за­що­то хората в то­ва се­ло из­по­вяд­ва­ли ис­лям­с­ка­та ре­ли­гия.

След ка­то е по­чи­на­ла Ме­ди­ха, уп­рав­ля­ва­щи­те вед­на­га дош­ли в до­ма и, за да ви­дят как­во е ста­на­ло. С ид­ва­не­то в къ­ща­та на по­чи­на­ла­та с ков­чег и за­я­ви­ли, че же­на­та ще си пог­ре­бе по бъл­гар­с­ки оби­чаи, е не по тур­с­ки, защото тя е жи­вя­ла в Бъл­га­рия, а не в Тур­ция.

Но уп­рав­ля­ва­щи­те раз­б­ра­ли за по­чи­на­ла­та же­на към 15 ча­са, а тя по­чи­на­ла към 10 ча­са и до­ка­то дой­дат те, ней­ни­те близ­ки за­поч­на­ли при­го­тов­ле­ни­я­та за пог­ре­бе­ни­е­то и си са нап­ра­ви­ли тех­ни­те ри­ту­а­ли по тур­с­кия си на­чин. След ка­то дош­ли ко­му­нис­ти­те, же­на­та би­ла ве­че го­то­ва за пог­ре­бе­ни­е­то и по пъ­тя към гро­би­ща­та кме­ти­ца­та от яд, че не е ста­на­ло на ней­на­та, хва­на­ла по­чинала­та за еди­ния край на та­бу­та и ис­ка­ла да сва­ли мър­т­ва­та же­на на зе­мя­та.

На де­ца­та на по­чина­ла­та же­на би­ло тол­ко­ва теж­ко, че из­гу­би­ли сво­я­та май­ка от ед­на стра­на, а от дру­га, че по то­зи на­чин са се гав­ри­ли с мър­т­во­то и тяло. Ед­ни­те дър­па­ли мър­т­ва­та же­на нап­ред, а дру­ги­те на­зад- кме­ти­ца­та вър­вя­ла най-нап­ред и кре­щя­ла: „Спре­те ги!” „До­не­се­те бър­зо ков­че­га да я сло­жим!”. Но близ­ки­те на мър­т­ва­та са би­ли с мно­го сил­на во­ля и ка­то хва­на­ли кме­ти­ца­та и я сло­жи­ли до тя­ло­то на мър­т­ва­та. То­га­ва тя се из­п­ла­ши­ла и из­ляз­ла от гро­ба, отиш­ла в кмет­с­т­во­то и се оба­ди­ла на по­ли­ци­я­та. Вед­на­га след обаж­да­не­то въ­о­ръ­же­ни­те ид­ват с пат­рул­ка­та, хва­щат де­ца­та на по­чи­на­ла­та же­на и ги за­кар­ват в МВР гр. Го­це Дел­чев. Там те пре­ну­щу­ват и на след­ва­щия ден е сви­ка­но про­ку­рор­с­ко де­ло сре­щу тях. Съ­ди­я­та ре­ша­ва да ги осъ­ди за ед­на ви­на шест чо­ве­ка. Ка­то им би­ло раз­п­ре­де­ле­но кой по кол­ко дни да ле­жи в зат­во­ра.

Най-го­ля­ма­та дъ­ще­ря тряб­ва­ло да ле­жи в зат­во­ра 8 дни, вто­ра­та, тре­та­та и чет­вър­та­та по 10 дни, а най-мал­кият брат и же­на му 15 дни. Же­на­та на бра­та би­ла ос­во­бо­де­на след вто­ра­та нощувка, за­що­то е има­ла 3 мал­ки де­ца, за ко­и­то ня­ма­ло кой да се гри­жи. До­ка­то би­ли в зат­во­ра, те би­ли при­ну­де­ни да под­дър­жат хи­ги­е­на­та на МВР гр. Го­це Дел­чев. След ка­то свър­ши­ла при­съ­да­та, те би­ли ос­во­бо­де­ни и ко­га­то се за­вър­на­ли в род­но­то си се­ло, ви­де­ли кме­ти­ца­та да пла­че, за­що­то не е би­ла до­вол­на с та­зи при­съ­да, ис­ка­ла по-теж­ка при­съ­да – да ги пра­тят в зат­во­ра в „Бе­ле­не”, къ­де­то да дро­бят с мо­ти­ка ка­мъ­ни.

От та­ки­ва по­доб­ни случ­ки са стра­да­ли и ро­ни­ли кър­ва­ви съл­зи ця­ло­то на­се­ле­ние в с. Въл­ко­сел, ко­и­то ис­ка­ли да пог­ре­бат близ­ки­те по ста­ри­те ри­ту­а­ли и оби­чаи в „та­бут”, а не в „ков­чег”, ка­то изис­к­ва­ли бъл­га­ри­те.

“Възродителният процес” и религиозната криптоидентичност на мюсюлмани от Благоевградски окръг. Изследвания и документи, С. 2011.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *