1960-те - Документи - Разбулването

Разпит на Мустафа Банкелиев за разбулването, 20.ХI.1961

ОКРЪЖЕН КОМИТЕТ НА БКП

С П Р А В К А

ОТНОСНО: посещението турската делегация в София от лицата: Мустафа Муст. Банкелиев и Ахмед Мех. Трамбуцов, и двамата от с. Якоруда

От разпита на лицето МУСТАФА МУСТАФОВ БАНКЕЛИЕВ, роден и жител на с. Якоруда, Благоевградски окръг, е видно следното:

През есента на 1960 година е посетил турската легация в София и се е оплакал по въпроси, свързани с разбулването, забраната сюнетите да се извършват извън болница и забраняване празнуване религиозния празник байрам. Отиването му е било заедно с Ахмед Трамбуцов, който по това време е уреждал въпроса за майка му, която се готвела да замине за Турция на гости. Двамата са били приети от турския представител. След като Трамбуцов си свършил въпроса с майка му, се обърнал към Банкелиев и го запитал какво има да каже. Тогава Банкелиев му се оплакал, че в нашето село е започнало разбулване на жените, от което не съм доволен и затова съм дошъл при тях, като смята, че може да му помогнат. След това казал, че забранявали на жените да носят дълги гащи, а мъжете платени шапки. Разказал му също така, че забраняват се сюнетите и който иска да прави обрязване на детето си, трябва да ходи при лекар в болницата. С това нещо ние не сме съгласни поради това, че някои деца бяха пострадали. Разказал им също така, че не се празнува байряма, въпреки желанието на мохамеданите. Разказал му също, че в нашето село е прожектирано филма “Ребро адамово”, който си записал турският представител. Първоначално е бил сам човек, след това са влезли още двама чиновници. Чиновникът го запитал какво работи лично той и какво работят и другите хора?

Банкелиев отговорил, че е магазинер, а другите селяни работят в ТКЗС, горското стопанство, дъскорезната фабрика, а по-младите учат. Разказал за момичетата, които по това време са били в Чепеларе на курсове за подготовка готвачки и шивачки. Казал е, че някои от тях се изпращат с насила. По-нататък е казал на турските дипломати, че българомохамеданите са на тежка работа.

Накрая турският дипломат им казал да отиват по-често при тях и им донасят за нередностите, които стават в нашия край. Ако не отивали те, то имало хора, които им донасяли всичко, което е ставало сред българомохамеданите.

По отношение за имената Банкелиев е казал, за нашето село в момента не се поставя въпроса, но в с. Орцево учителката е сложила други имена на българомохамеданските деца. Това нещо го е научил, когато учителката ги довела на кино в с. Якоруда.

Преди около един месец е срещнал Христо Бориков от с. Якоруда и му казал, че във Велинград сменявали имената на българомохамеданите. Тогава аз казах на Трамбуцов да отидем отново в турската легация и да се оплачем по този въпрос. Чиновникът ме пита също кои са на по-добри работи, българите или българомохамеданите. Аз му отговорих, че и от българомохамеданите, но българи са повече. Лично мене ме пита каква заплата получавам.

От разпита на лицето АХМЕД МУСТАФОВ ТРАМБУЦОВ, роден в с. Якоруда, каза следното:

Във връзка с отиването на майка ми Вайда Трамбуцова на гости в Турция съм ходил в турската легация ­ София пет пъти, за уреждане документите й. При второто отиване в турската легация поканих и Асен х. Петров да напише заявлението, тъй като владее добре турски език. на едно от отиването ми в турската легация се доверих на Мустафа Банкелиев. Той ми каза, че също има желание да дойде, но ако е възможно да бъде във вторник, с цел да използва почивния ден. Така и направихме. Дата не мога да си спомня, но отивайки в сряда заранта със сутрешния влак, пристигнахме към 5 часа в София. В легацията влезнахме към 9 часа.

Аз запитах чиновника какво става с визата на майка ми. Отговори, че ще дойде след 4 месеца. Тогава чиновникът ми зададе следните въпроси:

Какво става във вашия край? Донасят се слухове, че свалят фереджета, махат фесове и ви сменят имената?

Отговорих му, че за фереджетата е вярно и е нужно да ги свалят, по насилствен начин няма. Каза, че в някое съседно село ­ Бабяк ­ са им слагали български имена. Аз му казах, че в момента в Якоруда прожектират филма “Ребро Адамово”. Чиновникът си взе бележка. Разказах му отчасти за какво се говори.

Накрая чиновникът каза да отиваме по-често и донасяме за настроението на българомохамеданите в нашия край, защото ако не отидем ние, то други отиват и донасят какво става.

На 14.VIII.1961 година дойде при мен лицето И. от с. Юруково и ме покани да го заведа в София с цел уреждане документи за отиването му на гости в Турция.

Не мога да си спомня точно датата, но бе през м. февруари 1961 година, ходих отново в турската легация заедно с майка ми да уреждаме документите за Турция. Там бях приет от чиновника, на когото името не зная, но бе едър, среден на ръст, рус, с къдрава коса. След като свършихме с документите на майка ми, чиновни-кът ми зададе следните въпроси:

Какво става в Якоруда и околностите, по-специално за фереджетата и сменяване имената?

Отговорих му, че с фереджетата е веч свършено, а за имената се приказва, но на мен лично този въпрос не е поставен. Той ми каза, че ако ви изнасилват, елате и казвайте, ако вие не дойдете, то други ще дойдат и ми съобщят. Защото ние имаме по всяко време сведение за живота на българомохамеданското население във вашия край. Отговорих му, че засега не ни тормозят за сменяване на имената и народността. За самия живот на българомохамеданското население му казах, че засега са зле в ТКЗС. Казах му също, че в съседно село ­ Белица, се ожени мохамеданско момиче за българин. Той ме пита дали е с насила. Отговорих му, че не зная, но майка є и баща є се много ядосваха и не са били съгласи. Той започна да ми говори за живота в Турция, че е бил много добър, че ще отиде майка ми и ще види и проче.

Накрая пак ми каза да донасяме за всичко, каквото става всред българомо-хамеданите, а пък той ще докладва за тези неща на п пълномощния министър на легацията.

Оттогава насам Банкелиев ме кани отново да отидем в София и отнесем в турската легация какво става в нашия край.

20.ХI.1961 год.                         ИЗГОТВИЛ:

гр. Разлог                                                         майор: (подпис)

ДА ­ Благоевград, ф. 683, оп. 1, а. е. 6

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *