1964 г.
Доклад на ОК на БКП
По работата с българомохамеданите
Другарки и другари,
В района на общината ни живеят около 5 000 българи, изповядващи мохамеданска религия. По отношение на това население ние винаги сме провеждали правилна политика. Общо взето то е подкрепяло линията на партията и е работило за изпълнение на партийните и правителствените мероприятия.
Напоследък обаче допуснахме известни грешки, които доведоха до влошаване на отношенията.
В какво се състоят тези грешки?
В това, че се опитахме да сменим турско-арабските имена с български на хора, които не са убедени, че това е правилно и необходимо.
Какво се получи?
От няколко години се заговори за смяната на имената. Този въпрос особено изпъкна за нас след националното съвещание в началото на март, когато вече трябваше да се заемем с практическото му решаване.
Предварителната оценка на положението в района ни показваше, че ще срещнем големи трудности. Бюрото на градския комитет на БКП-Гоце Делчев проведе съвещание с ръководствата на ППО от българо-мохамеданските села. Оказа се, че партийният актив от българо-мохамеданите не е готов да помага на комитета за решаването на този въпрос дори нещо повече самият той не е убеден и не е готов да смени имената си. Всичко това наложи да се вземат сериозни мерки поставената задача да се изпълни. В селата се изпратиха големи групи активисти, създаде се обстановка на морален натиск.
В резултат на това, по-голямата част от българо-мохамеданите смениха имената си, без обаче вътрешно да са съгласни. В района на съвета по време на акцията някакви особени прояви на активна съпротива нямаше. Съпротивата бе пасивна и се изразяваше в криенето на хората. В последните дни, когато видяха, че ние наистина сме решили да изпълним задачата докрай много от излезлите извън селищата се върнаха.
Акцията бе към приключване. Когато обаче стигнаха слуховете за съпротивата в Разложкия край, особено за метежа в Рибново, станаха бурни демонстрации в Господинци, Брезница, Корница и др. някои от които, както в Корница, придобиха антибългарски характер. Имаше прояви на пиянство, поздравления с освобождението, закани за отмъщение, късане и тъпкане на заявленията, демонстративно носене на фесове и други подобни. В смесените села се създаде реална опасност от нежелани инциденти. Взетите бързи мерки успокоиха духовете. Много скоро всички излязоха на работа. Някои почувстваха, че във възбудата си са преминали границата и търсеха начин да се извинят. Настъпи обаче известна несигурност какво ще стане по-нататък, която ние се постарахме да премахнем.
….
Защо се стигна до това положение?
В решенията на политбюро на ЦК на БКП и пленума на Окръжния комитет на БКП на окръжното съвещание в града, данните, които получихме за успехите в Смолянски окръг и от Разложкия край ни накараха да сметнем, че тази задача наистина ще може да се изпълни. Освен това забавянето на акцията в нашия район щеше да затрудни работата в другите общини. И членовете на бюрото единодушно решиха, че трябва да се използват всички сили за провеждането на акцията. Създаде се обстановка на ентусиазъм сред актива, който бе изпратен в селата. Всички бяха убедени, че работят за решаването на една тежка, но правилно поставена задача. Всички се радваха на резултатите масовото преименуване и сравнително спокойната обстановка. Ние виждахме ясно, че българите мохамедани без изключение не са вътрешно убедени, че трябва да сменят имената си, съзнавахме, че извършваме морален натиск, че поставяме хората пред свършен факт, в смисъл, че няма друг изход. Но всички смятахме това за неизбежно и необходимо щом сме се заели да изпълняваме такава тежка задача.
Затова бюрото и актива приеха толкова болезнено мерките на ЦК за изправяне на извращенията. Ние не можахме бързо да преценим каква нашата вина и я търсихме в представителите на ЦК, умувахме каква е линията на ЦК, горещо защитавахме тезата, че не бива да се връщаме назад, защото едно такова отстъпление ще означава катастрофа за градската партийна организация и изобщо вече няма да можем да отидем отново в тези села.
Но чувствата поулегнаха и ние много скоро отидохме при българомохамеданите и се убедихме, че наистина с нашите неправилни методи на работа много сме си навредили, че сме изровили макар и малка бразда, която ни отделя от тях, но все пак до катастрофа не сме стигнали. Че макар да сме посяли известно недоверие, има условия при търпеливо упорита работа да се преодолеят възникналите трудности и да отидем напред.
Събитията в последно време ни послужиха като суров, но много важен урок. Те помогнаха на градския комитет да си направи важни изводи за своята досегашна работа и по-правилно да види перспективите.
Какви са тези изводи?
Че нашата идеологическа работа сред българо-мохамеданското население е била незадоволителна. Наистина, провеждани са много мероприятия и от тях особени резултати няма. Това се потвърждава от масовия верски фанатизъм, туркофилство сред част от населението, изселнически тенденции, неясен национален произход. Ниска е общата култура и политическата грамотност на част от това население. Че в продължение на 20 години ние не сме успели да създадем здрав партиен актив, правилно ориентиран по всички въпроси, който да се ползва с влияние сред останало-то население, да помага на партията. Решаващо влияние имат ходжите и други чужди за нас елементи. Грешка е, че не сме се доверявали на най-бедните слоеве, а сме се спирали често пъти на хора, произлизащи от заможни ходжовски семейства.
Че нямаме достатъчно брой и преднина на партийната интелигенция, която да се яви носител на прогресивните и на която партията да може да се опира при провеждането на своята политика. Най-сетне поуката от събитията бе, че когато към решаването на важни политически въпроси се пристъпи не с формите и методите на търпеливата, разяснителна работа, а се избърза, прилагат се непартийни форми и методи на работа, успех не само че не може да се постигне, но напротив, нанасяме си вреда, която за дълго дава отражение върху работата. Като се изхожда от всичко това, трябва да се начертаят насоките за бъдещата ни работа сред българомохамеданите. Основното, което трябва дебело да се подчертае, че трябва да се разгръща широка разяснителна дейност за националното осъзнаване на това население. Ние сме заинтересовани колкото се може по-бързо да се премахнат белезите на турчеенето, но това да не става формално само на книга, а по вътрешно убеждение. Затова може да е потребен дълъг срок, но ние трябва да работим и да чакаме. А докато настъпи такова вътрешно убеждение за нас основното да бъде даден човек, независимо от името му да се труди за изграждането на социализма и комунизма, както и неговото отношение към партията и правителството.
Ние трябва да положим много усилия за да може партийните организации наистина да станат партийни, да са онова ядро, което ще стане истинския носител на културната революция. Че за да постигнем това ние можем да разчитаме на някакви осезателни успехи.
Ние трябва да видим всичките тези хора, произлезли от най-бедни семейства, които са класово най-близки до нас, да им помогнем да се измъкнат от влиянието на реакционните среди, да им дадем възможност да се учат и да живеят като честни и предани граждани на нашата родина.
Ние трябва да положим повече грижи за създаване на здрава интелигенция, която да ни бъде опора и вратата сред това население.
А като най-непосредствена задача е да разясним партийното становище по сменянето на имената, да премахнем всякакво съмнение, което още съществува сред българомохамеданите да се пресекат опитите на реакцията да спекулира с нашите грешки като настройва честните хора за изселване, за смущава живота им.
Само по този път ние можем да разчитаме партийната правда да бъде възприета от българомохамеданското население.