ОТЧЕТ
на Общинския комитет на БКП Сатовча, за извършената работа, постигнатите резултати и съществуващи проблеми по възродителния процес сред потомците на насилствено помохамеданчените българи в миналото
Другарки и другари,
Новото селищно и административно устройство създаде условия и възмож-ности за провеждане на дълбоко принципна, съдържателна, ефективна, творческа и напрегната класово-партийна линия и борба на идеологическия фронт за изпълнение Решенията на ХI конгрес, Националната партийна конференция и историческите за Родопското население Решения на Секретариата на ЦК на БКП от 17 юли 1970 година за извършване на прелом в националното осъзнаване и патриотично възпитание на населението от общината.
Постигнатите успехи в преустройството на идеологическата работа, сърцевината, на която са въпросите по възродителния процес…
Организирането и провеждането на настоящия пленум, както и предхождащия го Преглед-оценка, от ОК на БКП по изпълнение Решенията на Секретариата на ЦК на БКП от 1970 година за по-нататъшното подобряване на работата за национално осъзнаване и патриотичното възпитание на българите, потомци на помохамедан-чените българи в миналото, като плод на конкретна, целенасочена, творческа и напрегната работа на Бюрото на ОК на БКП, което безспорно дава много положително влияние върху нашата работа в тази насока.
Цялостната работа по Възродителния процес в общината се извършва въз основа на приетата Програма на ОбК на БКП, която е изпратена на всяка ППО, всяко стопанско предприятие и ръководствата на обществените организации. На база нашата Програма отделните ППО, обществените организации и кметствата по села според степента на зрелост на Възродителния процес и някои специфични особености на отделното населено място приеха допълнителни мероприятия към нашата Програма.
Трябва определено да отчетем, че работата ни по Възродителния процес е поставена на честна и дълбоко принципна партийна основа. Този стил на честно, справедливо и принципно отношение към всички и дълбокото познаване на бита, нравите и обичаите на това население е разковниче за постигнати и залог за по-нататъшни успехи, за окончателно изпълнение на Решенията на Секретариата на ЦК на БКП от 1970 година.
Този наш подход се искрено желае и твърдо поддържа от населението, защото те най-добре чувстват вредата от играта с демагогството, лицемерието, кривораз-брания дослуг, либерализма и пр. от този род. В тази насока при нас идват много писма от граждани и особено от жени за задоволство от тази линия и сигнализират за още мероприятия, които следва да се извършат (като снемане на забрадките, премахване на панталоните, сигнализират за нечестни постъпки на отговорни партийни и държавни дейци и т.н.).
За всяко село по въпросите за Възродителния въпрос отговарят членове на Бюрото и пленума на ОбК на БКП.
Практика при нас е ежемесечно веднъж, а след провеждането на Прегледа-оценка, организиран и провеждан от ОК на БКП, ежеседмично членовете на Бюрото да посещават населените места и се занимават с Възродителния процес.
Основен метод за работа сега при нас е индивидуалният подход. Нашият партиен, държавен, стопански и тоя на обществените организации актив и интелигенцията са разпределени да отговарят за отделни семейства, за извършване на всякакъв вид идейно-възпитателно и атеистична работа сред определените им семейства, които комисии се отчитат пред членовете на Бюрото за състоянието на всяко семейство или отделен член от него по въпросите на Възродителния процес. Този подход изигра много положителна роля. Наред с това Бюрото организира и провежда и доста масови мероприятия като: провеждане на съвещания с цялата интелигенция от общината, за ролята и мястото є в този процес, периодични срещи с медицински персонал; джамийските настоятелства; стопанския актив и т.н.
За ролята и мястото на учителите и работниците от кинефикация във Възродителния процес през миналата година съвместно с Окръжна дирекция “Народна просвета” и Окръжно ръководство на Кинефикация проведохме в с. Слащен с учителите и в с. Кочан с киноработниците срещи и обменихме опит. На същите присъстваха секретарите на ППО, директорите на училищата, детските градини, председателите на профорганизациите към училищата и всички работници на Кинефикация от селищата на окръга, в които живеят потомци на насилствено помохамеданчените българи.
Според нас тези срещи изиграха много положителна роля за активизиране на учителите и киноработниците във Възродителния процес. Стана практика при нас на почти всяко заседание или на оперативка на Бюрото на ОбК на БКП да се заслушват по една-две ППО и кметствата към тях за хода на Възродителния процес, което според нас оказа положително влияние.
За работата на ППО, кметствата, стопанските и обществено-политическите организации за развитието на Възродителния процес сред потомците на българите, помохамеданчени в миналото, проведохме пленум на ОбК на БКП, на който присъстваха и кметовете, ръководителите на стопанските организации членове на БКП.
Какви са практическите резултати и главните изводи, които отчетохме на пленума по Възродителния процес:
1. По подмяна на личните документи и утвърждаването на новите имена.
До провеждането на Прегледа от ОК на БКП в общината имаше 16 човека с неподменени паспорти. Сега отчитаме, че в общината ни няма граждани без нов паспорт. От навършилите 16 години без паспорти до Прегледа бяха 48 младежи и девойки. В тази насока много добра работа извърши директорът на Горско стопанство др. Манол Кръстев, който много добре изпълни даденото му партийно поръчение за сметка на незадоволителната работа на ОбНС в тази насока.
Приведени са в съответствие с новите паспорти и всички др. лични документи, карти и пр. на всички граждани от общината.
По утвърждаването на новите имена честно трябва да отчетем, че в училище при провеждане на каквото и да е обществено мероприятие всичко се извиква на нови имена. Новите имена се знаят от всички граждани. В доста селища като Боголин, Осина, Црънча, Ваклиново, Годешево и др. новите имена се утвърждават и в семействата, при индивидуални разговори навън или на групи в ресторантите и пр.
Що се отнася до обръщения вкъщи, на малки групи в ресторантите и др. места, то това все още в болшинството от семействата става на чужди имена (казваме чужди, защото те са чужди за нашето население, а не стари, както често се греши по този въпрос). Голяма част от нашия партиен, държавен и стопански актив подмени не чисто българските, бихме казали “изкълчените” или “белязани” имена, с чисти български имена като: Албен, Алдин, Ивко, Зарко и т.н. приеха звучни имена Иван, Ангел, Асен, Димитър и т.н. По този въпрос Бюрото на ОбК на БКП прие Решение всички партийни, държавни и стопански кадри с нечисти имена да си подменят същите с чисти български имена.
В нашето Решение предвиждаме да се подменят изкълчените имена и от всички членове на БКП и от учащите се, но това да става при създадени по-добри условия за това. Трябва да отчетем, че този въпрос се решава успешно и надхвърли нашите решения и виждания. Цели трудови колективи, като този в Горско стопанство, изчистиха “белязаните” имена с чисти български такива.
Що се отнася до даване име на новородено дете, Бюрото на Комитета прие именник, в който са изхвърлени всички чужди (с изключение на някои съветски) и “изкълчени” имена и сега вече всяко новородено получава звучно, хубаво и чисто българско име. Това се отнася до всички живеещи на територията на общината.
По окончателното преодоляване на всички към на всички външни белези и атрибути, наследени от миналото, нашата работа е насочена към окончателното премахване на шалварите. В основни линии този въпрос при нас е решен. В голяма част от нашите селища като Осина, Црънча, Бръщен, Годешево, Ваклиново, Плетена и др. този въпрос е окончателно и трайно решен. След проведените няколко мероприятия на Бюрото на ОбК на БКП, за които ще стане дума, сега считаме, че в общината няма граждани, които да носят шалвари. В селата Кочан, Слащен, Вълкосел и Сатовча все още вкъщи се забелязват жени да ползват шалварите за “практичност” при къщна работа, както често се оправдават виновниците за това състояние. Модификация на шалвари, особено разпространени в селата Слащен, Туховище и Вълкосел, са домашно ушитите панталони от плат, купуван за шалвари, наречени “донове”. Ние не приемаме тази модификация като прилично облекло и водим борба за неговото премахване. Тук обаче има и някои обективни причини липса на шивачески ателиета в голяма част от нашите селища, който въпрос трябва да решим заедно със СД МПКБД в близко време и не винаги имащо в нашите магазини разнообразно, в различни размери готово облекло. Проблем, който също следва в скоро време да решим заедно с търговските организации.
През 1979 (за 1980 година не сме взели данни) в общината са сключени 187 гражданска брака. Всички те са сключени в ритуалните зали на ОбНС по всички правила на изискванията и по пай-тържествен начин. Много положително влияние оказват смесените бракове, които наброяват около 50 бр.
От 310 новородени деца на 98 по тържествен начин са обявени имената. По този ритуал сме в самото начало и считаме, че извършеното е недостатъчно.
През годината в общината са починали 95 души. За извършване на ритуала “погребение” сме приели следната система: след като сигнализират близките на починалия в кметството, определя се часът на погребението, дават се всички необходими указания за провеждане на ритуала. След което организираме населе-нието от квартала, обществеността от селото пък и др. хора да отидат на поклонение в дома на покойника. Активът на селото след поклонението в дома, когато наближи времето за изнасянето на трупа, поемат цялата церемония, носенето в ковчег на ръце до гробището. Тук се изнася надгробното слово, дава се възможност на близките за последно “сбогом” и се заравя трупът. Така се извършват болшинството от погребенията при нас. Трябва да отчетем, че табутите при нас са унищожени.
Както вече споменахме, болшинството от погребенията се извършват по гореизложеното, а не 100%, защото и при нас все още се допускат отклонения от този порядък, какъвто беше случаят с погребението на бащата на др. Камен Балкански от село Боголин бай Трендафил Балкански. Вината за което беше само на Камен Балкански, наш стар активист, дълго време секретар на ППО. За това деяние др. Камен Балкански бе изключен от редовете на БКП.
Отклонения се допуснаха и в с. Вълкосел и Брющен по вина на нашето партийно, държавно и стопанско ръководство.
Голям и нерешен проблем за нас е извършване на погребенията в селища със смесено население (Сатовча и Долен) в едно гробище. За тази цел извършваме голяма политическа и разяснителна работа, но все още практически резултати нямаме.
Премахнахме всички турски гербове, поставени върху минаретата на джамиите. Унищожиха се турските надписи по чешмите и др. паметници по полето.
Сега усилията ни са насочени към премахване на надгробните плочи по гробищата и поемане стопанисването на същите от кметствата при ОбНС. Засега тяхната работа в тази насока е незадоволителна. Сега джамиите се посещават от вярващите само в петък, сватбите се провеждат само по един ден.
В план-програмите, които приеха ОбК на БКП, ОбНС, ДКМС, ОФ, БПС и стопанските предприятия по работата ни с младежта и Комсомола в изпълнение на Писмото на др. Тодор Живков и задачите, които постави Политбюро на ЦК на БКП чрез др. Александър Лилов пред Националната комсомолска конференция, много мероприятия третират провеждането на новите ритуали.
От гореизложеното Бюрото на ОбК на БКП прави следните изводи:
Първо: Възродителният процес в общината придоби необратим характер.
Второ: В противовес на нашата голяма работа по Възродителния процес реакцията активизира предсмъртно своята дейност, която се изразява главно в обрязванията.
Трето: Вдигането на голям шум, самоизтъкването, играта с лицемерието, демагогство и пр. при извършване на едно или друго мероприятие е пагубно и вредно явление за Възродителния процес. Извършването на честна, принципна работа по Възродителния процес е насъщно необходимо задължение на всеки български гражданин и патриот в името на добруването и щастието на това население и за българската нация като цяло, а не прикриване на бездействие, морално-битово разложение и пр., каквито явления все още нерядко се срещат.
Четвърто: За по-нататъшния възход на Възродителния процес сред потомците на насилствено помохамеданчените българи в миналото според нас е повече от необходимо да се канализират в едно усилията на всички партийни, държавни, обществени, стопански и др. органи и организации и институти от окръга за по-скорошно завършване на този процес. Защото засега констатиращите органи и то на реални, видими и знаещи се неща са доста много. А процесът изисква единни и тотални действия на целия партиен, държавен и др. потенциал от окръга и страната.
Пето: Все още една част от интелигенцията не съдейства в достатъчна степен за по-скорошно завършване на Възродителния процес. Някои от тях вместо честна и активна работа сред своите братя и сестри се заминават с писане на анонимки, в които много злостно и много изкусно клеветят, тровят съзнанието на част от актива, с което по същество провеждат вражеската линия на реакцията.
Шесто: Ясно виждаме задачите и проблемите, които стоят пред нас, за по-скорошно завършване на Възродителния процес. На тази основа изготвяме нашите работни планове, за ролята и мястото на ППО, на нейното Бюро и секретар, за личния пример на отделния комунист по решаване на тия въпроси.
При подмяната на партийните документи личният пример на комуниста е основен критерий за оценка. Трябва да отчетем, че за игра с Възродителния процес бяха изключени 17 комунисти. В същото време са приети 50 души, обикновено младежи и девойки, от които 26 жени. освободени бяха от работа също 14 души.
Засилване взискателността си към кметствата и стопанските ръководства, за по-голяма активност на същите по въпросите на Възродителния процес. Цялата наша работа сега е насочена към активизиране на всички трудещи се за изпълнение на всички планови задачи на база новия икономически механизъм, които стоят пред трудовите колективи до въвличането на младежта наред с активното є участие в труда и в художествената самодейност (сега във всяко село има изграден художествен състав), спорта и по благоустрояването и хигиенизирането на населените места, до участие на населението в охраната на границата.
Накрая искаме да отчетем, че политическата обстановка в общината е добра. Населението организирано в своите трудови колективи успешно изпълнява плановите задачи за първите три месеца на 1980 година. Сега основната наша работа е насочена към изучаване тайните на икономическия подход и внедряването на икономическия механизъм до постигане на по-голяма ефективност и качество навсякъде и от всичко.
За по-скорошно завършване на Възродителния процес считаме, че трябва да се решат някои проблемни въпроси за общината:
1.Ние високо ценим усилията на Бюрото на ОК на БКП, на неговия първи секретар др. Сандев, на ИК на ОНС за голямата загриженост, с която се отнасят към проблемите на Чеча, особено по създаване на работни места за младежта. В тази връзка предлагаме да се обмисли въпросът за разкриване на някой промишлен цех в Слащенско-Вълкоселския район, където няма никаква промишлена дейност, а има над 300 младежи и девойки, които не могат да се реализират всецяло в областта на селското стопанство, тъй като наличната земя в този район е крайно ограничена.
2. Все още до селата Ваклиново Црънча Бръщен, Кочан Жижево, Сатовча Крибул се отива по черни пътища. Настоятелно молим същите да се включат за проектиране и строителство още първите години на VIII петилетка.
3. В Сатовчанско-Кочански район с цеховете за пасмантерия в Сатовча, за релета в Кочан и тия за персийски килими в Сатовча и Кочан се осигури работа за жените, не могат обаче да се реализират около 300 младежи, голяма част от които са стругари, монтьори и пр.
4. В доста селища с над две хиляди жители, като Ваклиново, Туховище и др. нямаме читалищни сгради.
5. Повече от необходимо е да се реконструира наличната и създаде нова търговска база.
Завършвайки, искам да уверя Бюрото на ОК на БКП, че грижата за по-скорошно завършване на Възродителния процес ще изпълва със смисъл и съдържание нашия живот, ще стане наше ежедневие и цел.
24 март 1980 година Общински комитет на БКП
с. Сатовча Първи секретар: (Н. Чешмеджиев) (п)
НЧ/РН
ДА Благоевград, ф. 2Б, оп. 12, а. е. 40, л. 516-525.